катурела

Речник на българския език

1. катурела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

катурела е производна форма на катуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. катурела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

катурела е производна форма на катуря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).