катурел

Речник на българския език

1. катурел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

катурел е производна форма на катуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. катурел — мин. деят. несв. прич. м. р.

катурел е производна форма на катуря (мин. деят. несв. прич. м. р.).