катастрофирало е

Речник на българския език

1. катастрофирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

катастрофирало е е производна форма на катастрофирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. катастрофирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

катастрофирало е е производна форма на катастрофирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. катастрофирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

катастрофирало е е производна форма на катастрофирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).