катастрофирал

Речник на българския език

1. катастрофирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

катастрофирал е производна форма на катастрофирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. катастрофирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

катастрофирал е производна форма на катастрофирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. катастрофирал — мин. деят. св. прич. м. р.

катастрофирал е производна форма на катастрофирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. катастрофирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

катастрофирал е производна форма на катастрофирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).