карцирахте

Речник на българския език

1. карцирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

карцирахте е производна форма на карцирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. карцирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

карцирахте е производна форма на карцирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).