картирахте

Речник на българския език

1. картирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

картирахте е производна форма на картирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. картирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

картирахте е производна форма на картирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).