кардираха

Речник на българския език

1. кардираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кардираха е производна форма на кардирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кардираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

кардираха е производна форма на кардирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).