карбонизирало

Речник на българския език

1. карбонизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

карбонизирало е производна форма на карбонизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. карбонизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

карбонизирало е производна форма на карбонизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. карбонизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

карбонизирало е производна форма на карбонизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. карбонизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

карбонизирало е производна форма на карбонизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).