карбонизирал

Речник на българския език

1. карбонизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

карбонизирал е производна форма на карбонизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. карбонизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

карбонизирал е производна форма на карбонизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. карбонизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

карбонизирал е производна форма на карбонизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. карбонизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

карбонизирал е производна форма на карбонизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).