каращисвало

Речник на българския език

1. каращисвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

каращисвало е производна форма на каращисвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. каращисвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

каращисвало е производна форма на каращисвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. каращисвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

каращисвало е производна форма на каращисвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. каращисвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

каращисвало е производна форма на каращисвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).