караулил съм

Речник на българския език

1. караулил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

караулил съм е производна форма на карауля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. караулил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

караулил съм е производна форма на карауля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).