караулила съм

Речник на българския език

1. караулила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

караулила съм е производна форма на карауля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. караулила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

караулила съм е производна форма на карауля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).