караулела

Речник на българския език

1. караулела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

караулела е производна форма на карауля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. караулела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

караулела е производна форма на карауля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).