карала

Речник на българския език

1. карала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

карала е производна форма на карам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. карала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

карала е производна форма на карам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. карала — мин. деят. св. прич. ж. р.

карала е производна форма на карам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. карала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

карала е производна форма на карам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).