карал

Речник на българския език

1. карал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

карал е производна форма на карам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. карал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

карал е производна форма на карам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. карал — мин. деят. св. прич. м. р.

карал е производна форма на карам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. карал — мин. деят. несв. прич. м. р.

карал е производна форма на карам (мин. деят. несв. прич. м. р.).