капризничили

Речник на българския език

1. капризничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

капризничили е производна форма на капризнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. капризничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

капризничили е производна форма на капризнича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).