капризничели

Речник на българския език

1. капризничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

капризничели е производна форма на капризнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. капризничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

капризничели е производна форма на капризнича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).