капотирало

Речник на българския език

1. капотирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

капотирало е производна форма на капотирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. капотирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

капотирало е производна форма на капотирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. капотирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

капотирало е производна форма на капотирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. капотирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

капотирало е производна форма на капотирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).