капичнете

Речник на българския език

1. капичнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

капичнете е производна форма на капична (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. капичнете — повелително наклонение, мн. ч.

капичнете е производна форма на капична (повелително наклонение, мн. ч.).