капитанствал

Речник на българския език

1. капитанствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

капитанствал е производна форма на капитанствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. капитанствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

капитанствал е производна форма на капитанствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. капитанствал — мин. деят. св. прич. м. р.

капитанствал е производна форма на капитанствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. капитанствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

капитанствал е производна форма на капитанствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).