канонизирало

Речник на българския език

1. канонизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

канонизирало е производна форма на канонизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. канонизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

канонизирало е производна форма на канонизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. канонизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

канонизирало е производна форма на канонизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. канонизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

канонизирало е производна форма на канонизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).