канонизирал

Речник на българския език

1. канонизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

канонизирал е производна форма на канонизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. канонизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

канонизирал е производна форма на канонизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. канонизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

канонизирал е производна форма на канонизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. канонизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

канонизирал е производна форма на канонизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).