канил е

Речник на българския език

1. канил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

канил е е производна форма на каня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. канил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

канил е е производна форма на каня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).