канило

Речник на българския език

1. канило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

канило е производна форма на каня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. канило — мин. деят. св. прич. ср. р.

канило е производна форма на каня (мин. деят. св. прич. ср. р.).