канила е

Речник на българския език

1. канила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

канила е е производна форма на каня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. канила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

канила е е производна форма на каня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).