канила

Речник на българския език

1. канила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

канила е производна форма на каня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. канила — мин. деят. св. прич. ж. р.

канила е производна форма на каня (мин. деят. св. прич. ж. р.).