канело

Речник на българския език

1. канело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

канело е производна форма на каня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. канело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

канело е производна форма на каня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).