каменели

Речник на българския език

1. каменели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

каменели е производна форма на каменея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. каменели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

каменели е производна форма на каменея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).