каменеело

Речник на българския език

1. каменеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

каменеело е производна форма на каменея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. каменеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

каменеело е производна форма на каменея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).