камаряло

Речник на българския език

1. камаряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

камаряло е производна форма на камаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. камаряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

камаряло е производна форма на камаря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).