камарил

Речник на българския език

1. камарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

камарил е производна форма на камаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. камарил — мин. деят. св. прич. м. р.

камарил е производна форма на камаря (мин. деят. св. прич. м. р.).