калъпило

Речник на българския език

1. калъпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

калъпило е производна форма на калъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. калъпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

калъпило е производна форма на калъпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).