калъпили

Речник на българския език

1. калъпили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

калъпили е производна форма на калъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. калъпили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

калъпили е производна форма на калъпя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).