калъпел

Речник на българския език

1. калъпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

калъпел е производна форма на калъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. калъпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

калъпел е производна форма на калъпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).