калугерила

Речник на българския език

1. калугерила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

калугерила е производна форма на калугеря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. калугерила — мин. деят. св. прич. ж. р.

калугерила е производна форма на калугеря се (мин. деят. св. прич. ж. р.).