калила

Речник на българския език

1. калила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

калила е производна форма на каля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. калила — мин. деят. св. прич. ж. р.

калила е производна форма на каля (мин. деят. св. прич. ж. р.).