кажело

Речник на българския език

1. кажело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кажело е производна форма на кажа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кажело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кажело е производна форма на кажа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).