кажела

Речник на българския език

1. кажела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кажела е производна форма на кажа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кажела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

кажела е производна форма на кажа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).