кажел

Речник на българския език

1. кажел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кажел е производна форма на кажа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кажел — мин. деят. несв. прич. м. р.

кажел е производна форма на кажа (мин. деят. несв. прич. м. р.).