кадила

Речник на българския език

1. кадила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кадила е производна форма на кадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кадила — мин. деят. св. прич. ж. р.

кадила е производна форма на кадя (мин. деят. св. прич. ж. р.).