йотувал

Речник на българския език

1. йотувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

йотувал е производна форма на йотувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. йотувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

йотувал е производна форма на йотувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. йотувал — мин. деят. св. прич. м. р.

йотувал е производна форма на йотувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. йотувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

йотувал е производна форма на йотувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).