истеризирал си

Речник на българския език

1. истеризирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

истеризирал си е производна форма на истеризирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. истеризирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

истеризирал си е производна форма на истеризирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. истеризирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

истеризирал си е производна форма на истеризирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).