истеризирал е

Речник на българския език

1. истеризирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

истеризирал е е производна форма на истеризирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. истеризирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

истеризирал е е производна форма на истеризирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. истеризирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

истеризирал е е производна форма на истеризирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).