истеризирал

Речник на българския език

1. истеризирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

истеризирал е производна форма на истеризирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. истеризирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

истеризирал е производна форма на истеризирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. истеризирал — мин. деят. св. прич. м. р.

истеризирал е производна форма на истеризирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. истеризирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

истеризирал е производна форма на истеризирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).