искрили

Речник на българския език

1. искрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

искрили е производна форма на искря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. искрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

искрили е производна форма на искря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).