искрила

Речник на българския език

1. искрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

искрила е производна форма на искря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. искрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

искрила е производна форма на искря (мин. деят. св. прич. ж. р.).