инхибираха

Речник на българския език

1. инхибираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

инхибираха е производна форма на инхибирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. инхибираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

инхибираха е производна форма на инхибирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).