инхибирал си

Речник на българския език

1. инхибирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

инхибирал си е производна форма на инхибирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. инхибирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

инхибирал си е производна форма на инхибирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. инхибирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

инхибирал си е производна форма на инхибирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).