инхибирал е

Речник на българския език

1. инхибирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инхибирал е е производна форма на инхибирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. инхибирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инхибирал е е производна форма на инхибирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. инхибирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инхибирал е е производна форма на инхибирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).