инхибирало си

Речник на българския език

1. инхибирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

инхибирало си е производна форма на инхибирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. инхибирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

инхибирало си е производна форма на инхибирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. инхибирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

инхибирало си е производна форма на инхибирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).